Истината и само истината. За срещите, на които Илия Минев не беше допуснат от копоите.
Първо – през есента на 1988 г. президентът на Германия Рихард фон Вайцзекер се среща в Бояна, под зоркото око на властите, с 12 предложени му от режима интелектуалци: академик Ангел Балевски, Евгений Станчев, Анжел Вагенщайн, проф. Николай Генчев, Светлин Русев, Радой Ралин, Вера Мутафчиева, проф. Иван Ангелов, Йордан Радичков, Александър Владигеров, Кеворк Кеворкян и журналиста Любен Генов, който не уважи поканата. Това беше първата официална среща между представители на двете цивилизации. В същото време преследването на Илия Минев продължи и се наложи Блага Димитрова да се застъпи за него.
Второ – на 19 януари 1989 г. президентът на Франция Франсоа Митеран се среща на закуска във френското посолство в София със Стефан Продев, Копринка Червенкова, Барух Шамлиев, Светлин Русев, академик Алексей Шелудко, проф. Николай Василев, Желю Желев, Анжел Вагенщайн, Радой Ралин, Блага Димитрова, Ивайло Петров и Йордан Радичков. Не, че това са лоши хора – благодарение на личната си смелост всеки един от тях даде своя принос за промените в БКП, но това са интелектуалци на режима – неговото по-добро лице. Дни преди закуската, в интервю за френския журналист Ален Шевалариа, Желю Желев казва: “По убеждения аз съм марксист…, над 15 члена на Клуба за гласност и преустройство са активни борци против фашизма…” И дори това тогава се смята за реформаторско постижение в средите на БКП. Място за немарксисти на закуската не се намира. Хора като Илия Минев липсват.
Дни преди срещата-закуска, френският културен аташе Ив Манвил посещава френския възпитаник и личен приятел на президента Митеран, инженер Илия Минев в гр. Септември. Знае го като културен човек, завършил инженерна химия във Франция, като истински борец против деспотичната тирания. Но властите не го допускат до ритуалната закуска. Заявяват, че ако той присъства, това ще е акт на намеса във вътрешните работи на живкова България. Закусва официалният елит, а Западът постепенно свиква с него.
Преди „Екофорума” през октомври 1989 г. въдвореният от милицията Илия Минев бяга от гр. Септември и прави демонстрация срещу режима в София. Произнася слово пред кино “Петър Берон” и това е последното му слово на широко публично място. После дирижираната опозиция го пъди от първия митинг пред катедралния храм “Св. Александър Невски” и не му дава думата. Едва три дни преди това – на 15 ноември 1989 г. – комунистическите репресивни органи го освобождават от задължението всяка сутрин и всяка вечер да се подписва в милицията на гара Септември. В същото време много лъжи, много измамни речи се изрекоха от стълбите на храма-паметника – нищо, че крилатата фраза: “Не в силата е Бог, а в истината”, приписват именно на Александър Невски…
Третата важна среща, на която не бе допуснат Илия Минев, беше проведена на 10 февруари 1990 г. в хотел “Балкан” (днес Шератон). Пред държавния секретар на САЩ – Джеймс Бейкър, говори дори недолюбваният от официалната опозиция Петър Гогов, но отново не бе допуснат Илия Минев.
Непризнат приживе, бай Илия се споминана 6 януари 2000 г. и остана в историята като достоен воин и патриот. Дребните теми не го вълнуваха, а завистта и злобата не го докоснаха през целия му живот. Няма да забравя светлите му очи в късната есен на 1999 г. в дома за стари хора в Пазарджик. Облечен в чужди стари дрехи, защото нямаше свои по време на управлението на СДС, с чужди гумени ботуши и с измачкано на главата калпаче, той вече не помнеше какво е обядвал, но разпалено ни говореше на нас с Петър Гогов и Григор Симов за отдавна отминали събития и чертаеше по добра съдба за България…
Днес България е член на Европейския съюз и член на НАТО начело с наследниците на тези, които 55 години преследваха Илия Минев до смърт заради Франция, заради Европа и заради НАТО. Студената война започна като конфронтация, а завърши като конвергенция между източните и западните елити. Днес новият-стар елит управлява България ръка за ръка с европейския елит. Води я по пътя, очертан от Илия Минев. Но той не доживя, да види.
Затова, нека да се поклоним пред паметта на българина Илия Минев на неговия паметник в градинката на ъгъла на булевардите “Евлоги Георгиев” и “Черни връх” в София.
Тошо Пейков
Comments are closed.